Вече няма пречка България да приравни антигенните тестове с PCR

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) актуализира в края на миналата седмица дефиницията за "случай на Covid-19"  и включи бързите антигенни тестове като лабораторен метод за доказване на инфекцията наравно с PCR изследванията. Това дава зелена светлина на държавите в ЕС, в това число и България, да актуализират собствените си дефиниции, така че хората с положителни проби от антигенните тестове да влязат в официалната статистика със заразените с всички произтичащи от това последици. Към момента в страната се прилага дефиниция за случай на Covid-19, действаща на територията на целия ЕС, съгласно която лабораторно потвърждение на Covid-19 се извършва по метода PCR. Тя почива изцяло върху доскоро действащата дефиниция на ECDC, която също казваше, че за потвърдени се считат лабораторно доказаните с PCR случаи. Това силно затруднява потвърждаването на част от заразените у нас, което изкривява картината на заболеваемостта и създава други проблеми, за които Mediapool писа. Според новата дефиниция на ECDC вече лабораторното потвърждение ще може да става и с антигенни тестове, които според насоките са приложими при хора с клинични прояви на Covid-19 до 5-ия ден от началото на оплакванията или до 7-ия ден от датата на контакта.

Какво следва оттук нататък? Mediapool постави на Министерството на здравеопазването въпроси дали подготвя промяна в действащата у нас дефиниция за случай съгласно актуализацията на ECDC, така че и положителните антигенни тестове да влизат в официалната статистика и все още очаква отговори. Допитахме се и до юрист за това какво е необходимо да бъде направено за признаването на антигенните тестове като равностойни на PCR-изследванията.

Обща дефиниция за сравними данни в ЕС

"Дефиницията на ECDC не може да се наложи императивно, но предвид обстоятелството, че статистиката трябва да се базира на сходни критерии, би следвало всяка държава да се съобразява с дефиницията на ECDC. В противен случай ще се получи несъответствие на данните и те няма да са сравними: едни държави ще докладват и положителните резултати от бързите антигенни тестове, а в други държави тези тестове няма да са признати, което на практика ще опорочи цялата карантина за разпространението на вируса в отделните държави", коментира пред Mediapool адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Тя обясни, че това би се отразило и на данните за смъртността във всяка държава, защото в статистиката за починалите няма да влизат хора с Covid-19, които са диагностицирани с бързите антигенни тестове.

Промяна в дефиницията ще доведе до ръст в случаите на Covid-19

"При промяна в дефиницията за случай и включване на антигенните тестове, ще имаме едно завишаване на случаите на дневна и седмична база и на броя на починалите, което ще се дължи на тази промяна. Една от причините властите да се въздържат да го направят е това, че някой може да излезе с неадекватния аргумент, че въведените противоепидемични мерки не дават резултат, защото заболеваемостта се увеличава. Но това няма да е вярно, защото мерките безспорно имат своя ефект . Доказано е, че държавите, които взимат такива мерки успяват да намалят разпространението и в последствие и смъртността", коментира тя.

Въпрос на заповед

Шаркова обясни, че здравният министър във всеки един момент може да издаде заповед, в която да измени дефиницията за потвърден случай, като включи в нея и лабораторното потвърждение с бърз антигенен тест. "Технически и организационно трябва да се помисли дали да се въведат някакви нови параметри в информационната система, в която постъпват данните. Може статистиката да се раздели - например каква част от случаите са потвърдени с PCR и кои с антигенен тест", посочи тя.

След промяната в дефиницията от диагностиката с антигенен тест ще следват всички последици, каквито и от потвърждаването с PCR: болнични, карантина, лечение в болница като Covid-случай и др.

Карантина, изолация, лечение в болница

"В момента антигенният тест не задължава лабораториите да регистрират и докладват тези случаи, нито пък медицинските специалисти, които са диагностицирали такъв пациент го регистрират. И оттам не произтичат никакви правни последици, свързани със задължителна изолация или карантиниране на контактни лица, нито да се извършва епидемиологично проучване. Друга важна последица е, че като не си карантиниран и не ти е поставена диагнозата и контактните на теб лица не могат да получат болничен за карантината", обясни Шаркова.

Диагностицираните с бърз антигенен тест не могат и да бъдат хоспитализирани по клинична пътека за лечение на коронавирус и болницата да ги отчете като такива и да си получи парите от НЗОК. Това рефлектира и върху парите за работата на първа линия, които се получават според броя на лекувани пациенти с Covid-19, потвърдени с PCR.

С промяната в дефиницията това ще се промени и диагностицираните с антигенен тест ще бъдат третирани по същия начин като тези, потвърдени с PCR.

С промяната в дефиницията заразоносителите и контактните, потвърдени с антигенен тест, автоматично ще подлежат на изолация и ще им се полагат болнични, обясни Шаркова. За лечението им по клинична петъка и отчитането им като Covid-случай от болниците пред НЗОК ще се наложи промяна в Националния рамков договор между НЗОК и БЛС, защото в действащия алгоритъм на пътеката има изискване за PCR тест.